неделя, 10 януари 2010 г.

Просто така...

 

Поглеждайки в блога си, видях от колко много време не съм публикувала нищо. Стана ми тъжно, защото го създадох с голямо желание, а после времето все не ми достигаше, за да напиша нещо, което да поместя тук. Една вечер седейки в леглото си и размишлявайки за изминалия ден, в главата ми нахлуха мисли за това колко е кратък живота ни, затова реших да напиша това, което мисля, просто така...

Както казва един комедиен герой от популярно вечерно шоу – „Днес си тук... утре те няма!“ или пък „Животът е радост и тъга!“. Оценяваме ли колко ценен дар е животът? Живеем ли го пълноценно? В забързаното си ежедневие и материалния свят, в който се превърна човечеството, колко често ни се случва да се обадим на някого просто, за да го попитаме „Как си?“, без да искаме услуга за нещо – да покажем, че ни е грижа за този човек. Случва ли ни се да отделим минута от безценното си време, за да направим добрина за някого, да го изслушаме или пък да помогнем на някой възрастен човек да пресече улицата?! Колко често казваме на близките си, че ги обичаме и сме благодарни, че ги има и са до нас? Или пък решаваме, че любимите ни хора знаят това и няма нужда от „излишни“ думи? Задаваме ли си изобщо тези въпроси? А, когато загубим любим човек установяваме, че сме пропуснали много, че е трябвало по-често да му засвидетелстваме обичта си и да му показваме колко важен е всъщност за нас, да му отделим заслуженото време и внимание. Превърнахме се в толкова студени, прагматични и коравосърдечни същества, че забравихме за емоциите, за положителните мисли и чувства. Забравихме за малките неща в живота, които ни правят истински щастливи и стремглаво се насочихме към материалното, към кариерите си и парите, и загърбихме истинското богатство, което ни дава реалното щастие – богатството на духа, на душата. Колко по-хубаво би било, ако  хората намираха повече време един за друг, за да се усмихнат, прегърнат и кажат „Обичам те! Благодаря ти, че те има!“ без повод и причина. Просто така...

Дано с написаното по-горе съм провокирала поне малка част от вас да направят това – да кажат на свой близък, че го обичат. Дано съм събудила поне мъничко добрина в читателите на този блог.

Няма коментари:

Публикуване на коментар