вторник, 20 януари 2009 г.

Има ли българинът културата на европейски пешеходец?



Има ли българинът културата на европейски пешеходец? Сега всички ще се запитат: „Какво значи европейски пешеходец и каква е разликата?“. Е, разликата е там, че извън България хората спазват правилата, или ако не го правят си носят отговорността за това.
Определението за пешеходец в Закона за движение по пътищата (ЗДП) е: „Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя.“.
Една съвсем нормална „картинка“ по софийските улици и булеварди, а и не само в столицата, са безгрижно разхождащите се по пътното платно пешеходци. Защо хората пресичат, където им падне, а не на определените за това места – пешеходните пътеки, обозначени с пътна маркировка и светофар, или през подлезите (там, където има такива)? Зададох въпроса „Защо пресичате на необозначено за това място?“ на няколко нарушителя, а отговорите бяха: „Бързам!“ или „Пешеходната пътека е много далеч!“, като аз се намирам на 10 метра от нея.
В ЗДП на България има отделен раздел „Правила за движение на пешеходците“, но какъв ли процент от хората са го прочели? Няколко от важните неща, които всеки пешеходец трябва да знае са:

Чл. 113 (1) При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1. преди на навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на движение;
2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;
3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
Чл. 114 На пешеходците е забранено:
1. да навлизат внезапно на платното за движение;
2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;
3. да извършват търговия и услуги на платното за движение.

Защо в България при нарушаване на тези закони няма глоби, както е навсякъде в Европа и света? Разбира се, за да има ефект от тези правила, трябва да има некорумпирани органи, които да следят за изпълнението им.
Всеки отчита броя на загиналите и ранени пешеходци при пътнотранспортни произшествия, но никой не се замисля колко от тях се предизвикани заради неправилно пресичане. А колко от ранените неправилно пресичащи са глобени?
Шокираща е статистиката дадена от КАТ за изминалата 2008 година:
„От общо 116 загинали при пътни произшествия в столицата от началото на годината досега 69 са пешеходци, или почти 60%. За сравнение в други европейски страни загиналите при пътнотранспортни произшествия пешеходци са между 12-15% от жертвите в пътни злополуки. В България този процент през 2008 г. е около 26%.
Ранените в София от началото на годината са общо 1790, 727 от тях са пешеходци, което прави 40% от пострадалите.
Много от инцидентите са се случили по продължението на булевардите "Цариградско шосе", "Ботевградско шосе", "Цар Борис Трети", "Гоце Делчев", "България", включително и на сигнализирани пешеходни пътеки, но най-вече на необозначени за пресичане места. Сред причините (подредени по честота) са: внезапно пресичане, внезапно излизане на пътното платно (включително и от пространството между паркирани автомобили в тъмните часове), намалена видимост в късния следобед.“ (В тези данни не е включен месец декември от 2008 година.)
Разбира се, обикновено шофьорите на автомобилите в катастрофа „отнасят“ последиците, макар не винаги те да са виновни. Още в първи клас в училище ни учат как и къде трябва и не трябва да се пресича, но явно вече порасналите деца не помнят уроците от училище.
Истина е, че по тротоарите е трудно да се върви в някои участъци заради паркирани автомобили, но това е така поради липсата на места за паркиране, особено в София. Това, естествено, не е оправдание за незаинтересоваността на пешеходците за ставащото около тях. Пресичайки си бавно на зелен светофар им светва червено, и въпреки това не си правят труда да се забързат, за да не пречат на движението на автомобилите, на които също им свети зелена светлина, но са длъжни да изчакат пешеходците. Докато това се случва, обаче, се натрупва колона от чакащи превозни средства, защото на зелено са успели да минат едва 3-4 автомобила и задръстването е налице. А ако някоя кола премине на жълто, или още по-зле – на червено, има голяма вероятност да отнесе акт или „двайсетачка“, за да не се разкарва чак до КАТ. Защо обаче, няма глоба за пешеходец пресякъл на червено или извън обозначено за пресичане място?
Шофьорите са задължени да спират и да пропускат всеки пешеходец, стъпил на платното за движение, независимо дали мястото е обозначено с маркировка или светофар. Но в този случай, ако законът се спазва стриктно, автомобилът никога няма да стигне до мястото, за което е тръгнал, защото пешеходците се „точат“ един след друг през няколко метра разстояние.
Главният въпрос, стоящ зад всичко това е: „Дали всичко не идва от цялостната култура на българина?“. Със сигурност – да! Най-важното е, всеки да се замисли над това, което прави, докато е на пътя, независимо от това как участва в движението – като пешеходец или шофьор. Също така шофьорите влезли в ролята на пешеходци да не забравят това, което ги дразни, докато са в автомобилите си и да не го прилагат навън.


1 коментар:

  1. Определно съм съгласен с извода от статията и мисля, че това е сериозен проблем на нашето общество!

    ОтговорИзтриване