петък, 16 януари 2009 г.

Интервю с DJ Mascota








Име:
Мирослав Петков
Псевдоним: DJ Mascota
Рождена дата: 5 Декември 1980 г.
Зодия: Стрелец
Професия: DJ
Стил: House, progressive
Хоби: Неговата професия
Образование: Висше
Клубове, в които пуска: Oscar Club, Club Candle, Club Motto, Club Opera


Mascota, преведено от испански означава талисман. Откъде дойде идеята за този псевдоним? Защо именно DJ Mascota?
Първо, защото съм голям привърженик на испанските диджеи и много държах псевдонимът ми да е на испански, а втората причина е това, че преди няколко години бях пуснал мои сетове в един сайт и ме сравняваха с други български диджеи с името Миро, затова реших да имам един псевдоним, зад който всички знаят, че съм аз.

Как и кога се запали по диджейството?
Може би преди 10 години се запалих по диджейството съвсем случайно, търсейки си някаква работа, с която да се занимавам и така започнах.

Има ли определена песен или диджей, които са ти помогнали да обикнеш хаус музиката?
Определени песни със сигурност има. Една от най-добрите, която ми е повлияла, това е Fragma – Toca’s miracle. Тя ме запали по клубната денс музика като цяло в самото начало. Оттам нататък има още много други парчета, които са ми влияли през годините.

Помниш ли първия път, когато застана зад пулта? На колко беше и как се чувстваше?
Помня много добре! Бях на 17 години и по-скоро не знаех защо заставам зад пулта. (смее се)

А първото си парти като DJ Mascota?
Първото парти като DJ Mascota не беше толкова отдавна – преди, може би 3 години.

Къде беше то?
Беше в един клуб в Студентски град – в Jim Beam. Не съм запомнил нещо специално от първото си парти.

Подготвяш ли си предварително парчетата преди участие или решаваш на момента какво да пуснеш?
До много скоро не си подготвях парчетата, винаги съм импровизирал и съм преценявал на място каква музика да пусна, в зависимост от клуба, от публиката и т.н., но след толкова години работа, стигнах до извода, че е добре все пак да имам някакви начални координати преди партито и да си определя някои парчета, които задължително не трябва да пропускам. Така че напоследък може да се каже, че се подготвям предварително.

Възприемаш ли работата си – диджейството – като изкуство?
Разбира се! Преди всичко е изкуство.

Свирил си на флейта. Защо се отказа?
Ами… Отказах се, защото все пак в тийнейджърска възраст, е трудно човек да определи какво най-много му се иска. Все пак аз бях момче, влечаха ме много различни неща. Не съм и предполагал, че ще се занимавам с музика – сега съжалявам за това нещо, но…

В такъв случай, мислил ли си да се върнеш към нея?
Специално да свиря на флейта… може би, бих го направил заради себе си и заради собственото си удоволствие. По-скоро бих вложил опита, който имам в музиката за продуциране на парчета, иначе не бих казал, че ще свиря на флейта отново.

В този ред на мисли, правиш ли твой парчета или засега само миксираш?
Правя е силна дума – по-скоро се опитвам. Имам едно-две, които са завършени, но все още съм в началото на продуцирането.

Има ли някой диджей от световна величина, от който си се повлиял, на когото би подражавал?
Има няколко. Един ми е трудно да определя, защото не мога да ги поставя на едно ниво. Да – DJ Chus, Mark Knight, John Digweed и още много други имена мога да изредя, но тези са основните, може би.

А български диджей, с когото би направил съвместно парче?
Аз по принцип правя съвместно парче с един български диджей. Това е DJ Hammer, с когото работим заедно. Иначе да – има и други диджеи, с които бих работил, стига и те да имат желание.

Какво мислиш за шоубизнеса в България?
Мисля, че шоубизнес е много силна дума за България, все още! (смее се) Мисля, че липсва много опит и се надявам нещата да се развият в положителна посока в следващите години. За момента са някакви… малки стъпки в истинския шоубизнес.

Прави ли се качествена хаус музика у нас?
По-скоро да. Има някои диджеи, които на мен специално ми правят впечатление и виждам, че се развиват в последните две-три години. Някои от тях успешно продават свой парчета в сайтовете за дигитален даунлоуд, което означава, че са оценени, така че отговорът ми е – да!

Каква е ориентацията ти в областта на хаусa?
Ако ме питаш какъв стил пускам в хауса, това е прогресив като основа. Разбира се, не мога да пускам само прогресив, разнообразявам стила си като пускам и тек хоус и дийп хаус, зависи вече от самото парти.

Отиваме на един съвсем друг „бряг“. Какво е мнението ти за чалга културата?
(смее се) Хм… Все пак като човек, който се занимава с музика уважавам всякакъв вид изкуство, всякакъв стил музика и т.н. Мисля, че малко е опорочена в България, нямам нищо против чалга културата, нито поп фолк музиката. Просто в България малко повече се коментира, отколкото трябва.

В последно време дуетите между диджеи и фолк певици станаха много модерни. Би ли участвал в подобен проект?
Зависи какво ще се иска от мен! Ако трябва да направя музиката за някое парче – да. Защо не? Все пак това е част от работата ми – да продуцирам.

Пускал ли си на сватба?
Да, пускал съм музика на сватба. (смее се) Но, разбира се, с предварителни уговорки, каква ще бъде музиката.

Има ли музикален стил, който никога не би пуснал?
Аз не бих пуснал някой стил, просто защото нямам такива парчета записани. Но пък не ги записвам, за да не ги пускам, така че… (смее се) Не знам как да точно да отговоря на този въпрос. (смее се)

Голяма част от хората свързват хаусa с наркотиците. Какво е твоето мнение? Смяташ ли, че тази асоциация е оправдана?
Моето мнение е, че наркотиците не се използват само с хаус музиката, така че това е личен избор на всеки човек как ще се забавлява. Не е задължително да вземаш наркотици, за да се забавляваш на едно хаус парти.

Диджействал ли си извън България?
Все още не.

А къде би искал да пускаш?
Навсякъде по света. (смее се) По-конкретно Испания, естествено, Ибиса – това е мечтата на почти всеки диджей. Мисля, че и аз не са различавам от другите.

Меката на хауса!?
Абсолютно!

Кое е най-запомнящото се парти, което си правил и къде беше?
Обикновено запомнящите ми партита са винаги извън София, защото публиката е много по-различна там и това е едно предизвикателство за мен. Така че много уважавам публиката на Пловдив, Русе и Варна.

Кой е най-добрият клуб, в който си бил, работил?
Работил… не. Аз обикновено ходя на участия за по една вечер. Един от добрите клубове, в които съм бил е Masai в Златни пясъци.

Само с тази професия ли смяташ да се занимаваш в бъдеще?
Много ми е трудно да отговоря! Да, бих се занимавал с всичко свързано с музика, но може би, от друга страна по някое време ще търся други перспективи.

Какви са мечтите ти в професионален аспект?
Не са толкова големи. Просто мечтая за сцена извън България. Това е най-голямата ми мечта като диджей.

А за какво мечтаеш в личен план?
Мечтая за семейство и за човека, с когото бих го създал.

Като дете какъв искаше да станеш?
Футболист! (смее се)

Смяташ ли, че между футбола и музиката има общо?
(смее се) Между спорта и музиката да, но специално между футбола и музиката… не знам. Не бих казал! За мен са две различни неща.

Какво те прави щастлив?
Това, че пускам музика и забавлявам хората.

Кой е най-щастливият момент в живота ти досега?
Не се бях замислял. Може би има много такива моменти за радост, щастливи в моя живот… На прима виста се сещам за момента, когато бях на 12–13 години и много исках да си купя един определен вид колело (смее се) и бях събрал всичките си стипендии, които получавах в гимназията…

Бил си отличник?
Да, за отличен успех бяха стипендиите. Бях ги събрал всичките и с малко помощ от родителите ми, ходих до един съседен град да си купя така мечтаното колело. (смее се) И помня, че бях много щастлив, даже го карах и зимата. (смее се)

Какво натъжава Мирослав?
Мирослав го натъжават много тривиални неща. Едно от тях е да видя бездомни животни. Също и деца, които са лишени от родителски грижи. Това са нещата, които много ме натъжават.

Как протича един твой ден?
Обикновено ставам около 11–12 часа, пия кафе, спортувам, след това сядам пред компютъра, прослушвам новата си музика… и след това отивам на работа.

Какво спортуваш? Как се поддържаш във форма?
С фитнес, футбол и плуване.

Как се забавляваш?
Всеки път различно. Обикновено търся или клуб с хаус музика, или нещо коренно различно – в зависимост от настроението ми.

Любимо питие?
Мохито.

С какво би прекалил?
Само с любов! С нищо друго.

Експериментатор ли си?
Да.

Къде рискуваш повече – в работата или в личния живот?
В личен план.

Би ли се снимал в киното?
Да, с удоволствие! Даже мисля, че имам такъв талант.

Какъв персонаж би си избрал?
(смее се) Може би на гангстер.

Какво е любовта за теб?
Нещо много специално и много важно.

А приятелството?
Приятелството е доверие за мен, и подкрепа.

Как релаксираш? Как си почиваш след едно изтощително парти например?
Като намеря някое възможно най-тихо място. (смее се)

Каква музика слушаш, когато не си на работа?
Обикновено слушам ретро, но това е много общо понятие – слушам и по-бързи неща, слушам и балади много. Просто ретро.

Как би се определил с една дума?
Дързък!

Как се виждаш след 10 години?
След 10 години се виждам като световно известен диджей! (смее се)

А в личен план?
В личен план – със семейство и деца.

Според теб работата ти като диджей би ли попречила на личния ти живот?
По-скоро не!

Кои диджеи са по-добри – жените или мъжете?
Тези, които пускат по-добра музика. Не мога да ги разделя.

И за финал – какво би пожелал на себе си и на настоящите и бъдещите си фенове?
На мен бих си пожелал развитие и само напред! На феновете – да оценяват това, което правя и това, което давам от себе си.


Текст: Евелина Стоянова


Няма коментари:

Публикуване на коментар